1 Coríntios 2

¹ И аз, братие, когато дойдох при вас, дойдох не с превъзходството в слово или в мъдрост да ви възвестя свидетелството Божие;

² защото решил бех да не зная между вас нищо друго освен Исуса Христа и него разпет.

³ И аз при вас бех немощен, в страх и в големо треперане;

⁴ и словото ми и проповедта ми не биваха с думи убедителни от человеческа мъдрост, но с доказателство от Дух и сила;

⁵ за да бъде верването ви не чрез человеческа мъдрост, но чрез сила Божия.

⁶ А говорим мъдрост между съвършените; но не мъдрост от този век, нито от господарите на този век, които преминават;

⁷ но говорим в тайна премъдростта Божия, скритата, която Бог от преди вековете е предопределил за наша слава;

⁸ която никой от господарите на този век не е познал; защото ако биха познали, не биха разпели Господа на славата,

⁹ Но според както е писано: «Око не е видело, и ухо не е чуло, и на человек на сърдцето не е дохождало, това което е приготвил Бог на тези които го любят.»

¹⁰ А нам Бог откри това чрез своя Дух; понеже Духът всичко, даже и дълбините Божии, издирва.

¹¹ Защото кой от человеците знае человеческите неща освен духа на человека който е в него? Така и Божиите неща никой ги не знае освен Духа Божий.

¹² А ние приехме, не духа на света, но Духа който е от Бога, за да познаем това което е дарено нам от Бога;

¹³ което и възвестяваме, не със словеса научени от человеческа мъдрост, но със словеса научени от Духа Светаго, като сравняваме духовно с духовно.

¹⁴ Естественият обаче человек не побира това което е от Духа Божия; защото за него е безумие, и не може да го разумее, понеже то духовно се изпитва.

¹⁵ Но духовният человек всеко нещо изпитва; а той от никого се не изпитва.

¹⁶ Защото, «Кой е разумел умът Господен за да може да го настави?» А ние имаме ум Христов.