Apocalipse 18

¹ И след това видех че слазяше от небето ангел който имаше власт голема; и земята се просвети от неговата слава.

² И извика силно с глас голем и казваше: Падна, падна Вавилон великий, и стана жилище на бесовете, и прибежище на всеки дух нечист, и прибежище на всека нечиста и омразна птица;

³ защото всичките народи пиха от виното на яростта на нейното блудодеяние, и царете земни блудствуваха с нея, и търговците земни се обогатиха от безмерната нейна разкош.

⁴ И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте из нея, люде мои, да не станете участници на греховете й, и да не приемете от язвите й;

⁵ защото греховете й стигнаха до небето, и спомена Бог нейните неправди.

⁶ Въздайте й както и тя въздаде вам, и удвойте й двойно според делата й: с чашата с която е черпала двойно я почерпете.

⁷ Колкото е прославила себе си и е разкошествувала толкоз мъки и скърб й дайте; защото казва в сърдцето си: Седя царица, и вдовица не съм, и скърб нема да видя.

⁸ За това, в един ден ще дойдат язвите й, смърт и скърб и глад, и ще изгори на огън; защото крепък е Господ Бог който я съди.

⁹ И ще възплачат за нея и ще пожалеят за нея царете земни които са блудствували и разкошествували с нея, кога видят дима на изгарянето й.

¹⁰ От далеч ще стоят поради страха на мъките й, и ще казват: Горко, горко, тебе, граде велики Вавилоне, граде крепки, че в един час дойде съдбата ти!

¹¹ И търговците земни плачат и жалеят за нея, защото никой не купува вече стоките им,

¹² стоки от злато, и сребро, и драгоценни камене, и бисери, и висон, и багреница, и коприна, и червеница, и всеко дърво благовонно, и всеки съсъд от слонови кости, и всеки съсъд от скъпоценно дърво и от мед и от железо и от мрямор,

¹³ и корица, и темян, и миро, и ливан, и вино, и масло, и семидал, и пшеница, и добитъци, и овци, и коне, и колесници, и телеса, и души человечески.

¹⁴ И овощията каквито ги душата ти желаеше отидоха от тебе, и всичкото тлъсто и светло отиде от тебе, и нема вече да ги намериш.

¹⁵ Търговците на тези неща, които се обогатиха от нея, ще се спрат издалеч поради страха на мъките й, ще плачат и ще жалеят,

¹⁶ и ще думат: Горко, горко, граде велики, облечени с висон и багреница и червеница, и украсен със злато и драгоценни камене и бисери;

¹⁷ защото в един час запусте толкова богатство! И всеки корабоначалник, и всичкото множество в корабите, и кораберите, и колкото търгуват по море спреха се издалеч,

¹⁸ и викаха като видеха дима на неговия пожар, и думаха: Кой град биде подобен на града голем?

¹⁹ И посипаха пръст на главите си, и викаха та плачеха и жалееха, и думаха: Горко, горко, градът велики, в който се обогатиха от неговите драгоценности всички които имат кораби в морето; защото в един час запусте!

²⁰ Весели се за него, небе, и вие свети апостоли и пророци, защото отсъди Бог съда ви над него.

²¹ И един силен ангел взе един камик голем като воденичен та го хвърли в морето и рече: Така със стремление ще бъде хвърлен Вавилон град великий, и нема да се намери вече.

²² И глас от онези които свиреха с китара, и от певци, и от свирци, и от тръбители нема да се чуе вече в тебе; и всеки художник от всеко художество нема да се намери вече в тебе; и шум от воденица нема да се чуе вече в тебе;

²³ и виделина от светило нема да свети вече в тебе; и глас от младоженец и от невеста нема да се чуе вече в тебе; защото търговците ти беха големците на земята, защото беха прелъстени с твоето чародаяние всите народи.

²⁴ И в него се намери кръв от пророци и от светии и от всичките заклани на земята.