Bíblia BULCARIGRADNT
Atos 13
1 А в църквата която беше в Антиохия имаше некои си пророци и учители, Варнава, и Симеон нарицаемий Нигер, и Луций Киринеянин, и Манаин възпитаният наедно с Ирода четверовластника, и Савел.
2 И когато служеха те Господу и постеха, рече Дух Светий: Отделете ми Варнава и Савла на работата на която съм ги призвал.
3 Тогаз, като постиха и се помолиха, възложиха на тех ръце и ги изпратиха.
4 И така те проводени от Духа Светаго слезоха в Селевкия, и от там отплуваха в Кипър.
5 И когато беха в Саламин проповедваха словото Божие в Юдейските съборища; и имаха за слуга Иоана.
6 И като преминаха всичкия остров до Пафа намериха некого си магесника, лъжовен пророк Юдеянин на име Варисус,
7 който беше с изправника Сергия Павла, человека разумен. Той (Сергий) повика Варнава и Савла и поиска да чуе словото Божие.
8 Но магесникът Елима, (защото така се тълкува неговото име,) противеше им се, и стараеше се да развърне изправника от верата.
9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълни се с Дух Свет, вгледа се в него,
10 и рече: О ти изпълнени със всека лъжа и с всекакво кознедейство, сине дяволски, враже на всека правда, нема ли да престанеш от да развращаваш правите пътища Господни?
11 И нине, ето, ръката Господня е върх тебе, и ще бъдеш слеп и нема да виждаш слънцето до време. И на часа нападна на него помрачаване и тъмнина; и луташе се и търсеше да го води некой за рака.
12 Тогаз, като виде изправникът това що стана, смая се на учението Господне и поверва.
13 И като се отвезоха от Пафа Павел и дружината му, дойдоха в Перга Памфилийска; а Иоан се отлъчи от тех и върна се в Ерусалим.
14 А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска, и съботния ден влезоха в съборището и седнаха.
15 И след прочитането на закона и пророците, началниците на съборището проводиха до тех та им рекоха: Мъже братие, ако имате некое слово за увещание на народа, кажете.
16 И стана Павел та помаха с рака и рече: Мъже Израиляни, и вие които се боите от Бога, слушайте.
17 Бог на този Израилски народ избра отците наши, и възвиси народа когато беха преселници в земята Египетска, и с мишца висока изведе ги из нея.
18 И четиридесет години ги води и храни в пустинята.
19 И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им в наследие техната земя.
20 И след това, около четиристотин и петдесет години, даде им съдници до пророка Самуила.
21 И напокон поискаха цар; и даде им Бог Саула сина Кисова, мъж от племето Вениаминово, четиридесет години:
22 И него като отмахна въздигна им за цар Давида, за когото рече и свидетелствува: Намерих Давида Иесеев человек по моето сърдце, който ще изпълни всичките ми щения.
23 От неговото потомство Бог според обещанието си въздигна на Израиля Спасител Исуса
24 откак проповеда Иоан, преди неговото идване, кръщението на покаяние на всичкия Израилски народ.
25 И когато свършваше Иоан попрището си, казваше: Кого ме имате да съм? Не съм аз; но, ето, иде след мене онзи комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.
26 Мъже братие, синове от Авраамовия род, и които между вас се боят от Бога, вам се проводи словото на това спасение.
27 Защото жителите Ерусалимски и техните началници, като не познаха него и не разумеха прочитаемите всека събота пророчески изречения, изпълниха ги като го осъдиха;
28 и без да намерят ни една вина за смърт изискаха от Пилата да го убие.
29 И като свършиха всичко що бе писано за него, снеха го от дървото и положиха го в гроб.
30 Но Бог го възкреси от мъртвите.
31 И той в продължение на много дни се явяваше на тези които беха възлезли с него наедно от Галилея в Ерусалим, и които са негови свидетели пред народа.
32 И ние ви благовествуваме че обещанието което стана на отците ни,
33 Бог го изпълни на нас техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: «Син мой си ти, аз днес те родих.»
34 А че го е възкресил от мъртвите без да има да се връща вече в изтлението, казва така: «Ще ви дам милостите обещаните на Давида верно.»
35 За това и в другия Псалом казва: «Нема да оставиш преподобнаго твоего да види изтление. »
36 Защото Давид като послужи на Божието изволение в своя си род, престави се, и приложи се при отците си, и виде изтление.
37 А този когото Бог възкреси не виде изтление.
38 И така, известно да бъде вам, мъже братие, че чрез него се проповедва вам прощение на греховете;
39 и от всичко що не сте могли да се оправдаете чрез закона Моисеев, чрез него всеки който верва оправдава се.
40 И така, гледайте да не дойде на вас реченото от пророците:
41 «Вижте, презиратели, и почудете се, и изчезнете; защото аз върша работа на вашето време, работа която нема да повервате ако ви каже некой. »
42 И когато излезваха из съборището Юдейско, езичниците ги молеха да проповедат и тем тези думи до събота.
43 И когато се разиде съборът, мнозина от Юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които като се разговаряха с тех убеждаваха ги да пребъдват в Божията благодат.
44 И в идещата събота събра се току речи всичкият град да чуят словото Божие.
45 А Юдеите като видеха събрания народ изпълниха се от завист, и с противоречие и хули говореха против това което Павел казваше.
46 Но Павел и Варнава дързновено говореха и рекоха: Нуждно бе първом вам да се проповеда словото Божие; но понеже го отхвърляте, и сами себе си имате недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се КЪ езичниците;
47 защото така ни заповеда Господ: «Положих те за светило на езичниците, да бъдеш за спасение до последния край на земята.»
48 И езичниците като чуеха, радваха се, и славеха словото Господне; и поверваха всички които беха отредени за вечния живот.
49 И словото Господне се разпростираше по всичка тази страна.
50 А Юдеите подсториха набожните и почтените жени и първите в града, и повдигнаха гонение върх Павла и Варнава, и ги изпъдиха от пределите си.
51 А те отърсиха на тех и праха от нозете си, и дойдоха в Икония.
52 И учениците се изпълниха с радост и с Дух Свет.
