Atos 15

¹ А некои, които беха слезли от Юдея учеха братята че : Ако се не обрежете по обичаю Моисееву не можете да бъдете спасени.

² И тъй, като стана много препиране и разискване помежду тех и Павла и Варнава, отредиха да възлезе Павел и Варнава и некои други от тех в Ерусалим до апостолите и презвитерите за този въпрос.

³ И тъй, изпроводени от църквата, те минуваха през Финикия и Самария и разказваха обръщането на езичниците; и причиняваха радост голема на всичките братя.

⁴ А като дойдоха в Ерусалим, приеха се от църквата и от апостолите и презвитерите, и известиха все що стори Бог чрез тех.

⁵ Но станаха некои от Фарисейската ерес които беха повервали, и казваха че требва да се обрезват езичниците, и да им се заръча да държат Моисеевия закон.

⁶ И събраха се апостолите и презвитерите да разгледат това нещо.

⁷ И след много разискване стана Петър и рече им: Мъже братие, вие знаете как Бог от първите дни избра между нас чрез моите уста да чуят езичниците словото на евангелието и да поверват.

⁸ И сърдцеведец Бог свидетелствува тем като им даде Духа Светаго както и нам;

⁹ и не направи никаква разлика между нас и тех като очисти сърцата им с верата.

¹⁰ Сега прочее защо изкушавате Бога, да налагате на учениците на шията хомот който нито отците ни нито ние можехме да носим?

¹¹ Но ние верваме че с благодатта на Господа Исуса Христа ще се спасим както и те.

¹² Тогава млъкна всичкото множество, и слушаха Варнава и Павла които разказваха колкото знамения и чудеса стори Бог чрез тех между езичниците.

¹³ И след техното замълчаване, отговори Яков и рече: Мъже братие, послушате мене:

¹⁴ Симеон изясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците да вземе от тех народ за своето име.

¹⁵ И с това са съгласни и пророческите словеса, както е писано:

¹⁶ «След това ще се върна и ще съградя падналата скиния Давидова, и развалините й ще съградя пак, и ще я изправя;

¹⁷ за да потърсят Господа другите человеци и всичките народи над които се нарече моето име, казва Господ който прави всичко това.»

¹⁸ От века са познати Богу всичките негови дела.

¹⁹ За това аз садя да не отеготяваме тези от езичниците които се обръщат КЪ Бога;

²⁰ но да им пишем да се вардят от скверните жертви идолски, и от блудство, и от удавенина, и от кръв.

²¹ Защото Моисей от ветхо време по всичките градове има които да го проповедват: прочита се и всяка събота в съборищата.

²² Тогаз апостолите и презвитерите с всичката църква намериха за добро да изберат от тех си человеци, и да ги проводят в Антиохия с Павла и Варнава; а избраха Юда нарицаемаго Варсава и Сила, мъже отлични между братята;

²³ и писаха им по тех така: От апостолите и презвитерите и братята поздравление до тези които са от езичниците братя в Антиохия, Сирия и Киликия.

²⁴ Понеже чухме че некои като излезоха от нас смутиха ви с думи, и развращават душите ви, като ви казват да се обрезвате и да държите закона, а ние не сме им поръчали това;

²⁵ ние като се събрахме единодушно видехме за добро да изберем мъже и да проводим до вас, наедно с любезните нам Варнава и Павла,

²⁶ человеци които са предали душите си за името на Господа нашего Исуса Христа.

²⁷ И така провождаме Юда и Сила да ви възвестят и те устно истото.

²⁸ Защото се виде угодно Светому Духу и нам да ви не налагаме повече никоя тегота освен тези най-нуждните:

²⁹ да се вардите от идолски жертви, и от кръв, и от удавенина, и от блуд; от които като се пазите добре ще сторите: Здрави бъдете.

³⁰ И така те проводени дойдоха в Антиохия, и като събраха множеството на верващите дадоха им писмото.

³¹ И те като го прочетоха зарадваха се за утешението.

³² А Юда и Сила, като беха и те пророци, с много думи увещаха братята и утвърдиха ги.

³³ И от как преседеха там неколко време, оставиха ги братята с миром да се върнат при апостолите.

³⁴ Но Сила виде за добро да поседи още там.

³⁵ А Павел и Варнава се намерваха в Антиохия, и учеха и проповедваха словото Господне, наедно с мнозина други.

³⁶ И след неколко дни рече Павел на Варнава: Да се върнем сега по всичките градове в които сме проповедвали словото Господне, и да нагледаме братята си как са.

³⁷ И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Иоана нарицаем Марка;

³⁸ а Павел не намерваше за добро да вземат със себе си тогоз който се бе отлъчил от тех още от Памфилия и не отиде с тех на делото.

³⁹ И тъй, стана разпра помежду им, така що отлъчиха се един от друг; и Варнава взе Марка та отплува в Кипър;

⁴⁰ а Павел си избра Сила и тръгна, препоръчен от братята на Божията благодат.

⁴¹ И заминуваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.