Atos 16

¹ И пристигна в Дервия и Листра; и, ето, имаше там некой ученик на име Тимотей, син на некоя си жена Еврейка повервала, а баща му бе Елин;

² който ученик беше свидетелствуван от братята в Листра и Икония.

³ И поиска го Павел да отиде той с него; и взе го и обреза го, зарад Юдеите които беха по тези места; понеже всички знаеха баща му че беше Елин.

⁴ И като ходеха по градовете, предаваха им да държат наредбите удобрени от апостолите и презвитерите в Ерусалим.

⁵ И така църквите се утвърдяваха във верата, и от ден на ден числото им се умножаваше.

⁶ И като преминаха Фригия и Галатийската земя, понеже им се възбрани от Духа Светаго да проповедат словото в Азия,

⁷ дойдоха в Мизия, и предприемаха да идат във Витиния; но Духът не им допусти.

⁸ И като изминаха Мизия, слезоха в Троада.

⁹ И яви се Павлу нощем видение: человек некой си Македонец стоеше та му се молеше и казваше: Мини в Македония и помогни ни.

¹⁰ И щом виде видението тутакси поискахме да идем в Македония, като разумехме че Господ ни призовава да проповедваме евангелието на тех.

¹¹ И тъй, като се отвезохме от Троада, преминахме право на Самотрак, и на утринта в Неапол,

¹² и от там във Филипи, който е първий град на онази част от Македония, и поселение Римско. В този град преседехме неколко дена;

¹³ и в съботата излезохме вън от града край една река дето имаше обичай да става молба, и седнахме та говорехме на събраните там жени.

¹⁴ И некоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, която продаваше багреници, слушаше; и ней Господ отвори сърдцето да внимава на това което Павел говореше.

¹⁵ И като се кръсти тя и домът й, помоли ни се и казваше: Ако ме припознавате че съм верна Господу, влезте в къщата ми да седите. И принуди ни.

¹⁶ И като отхождахме на молба, срещна ни една слугиня която имаше дух предвещателен, която даваше много печалба на господарите си като проричаше.

¹⁷ Тя вървеше след Павла и нас, и викаше и казваше: Тези человеци са раби на Бога Вишнаго, които проповедват нам път на спасение.

¹⁸ Това правеше много дни наред. И понеже дотегна на Павла, обърна се и рече духу: Повелявам ти в името на Исуса Христа да излезеш из нея. И излезе в тоз час.

¹⁹ А като видеха господарите й че изчезна надеждата на печалбата им, уловиха Павла и Сила и завлекоха ги на тържището при началниците.

²⁰ И като ги изведоха при войводите рекоха: Тези человеци са Юдеи, и смущават града ни,

²¹ и проповедват обичаи които нам, като Римляни, не ни е простено да ги приимаме нито да ги правим.

²² И навали народът върх тех; и войводите разкъсаха дрехите им, и заповедаха да ги бият с тояги.

²³ И като ги биха много туриха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния страж да ги варди здраво;

²⁴ който като взе таквоз заръчване тури ги в най-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

²⁵ И посреднощ Павел и Сила молеха се и славеха Бога; а запрените ги слушаха.

²⁶ И внезапно стана трус голем, така щото поклатиха се основанията на тъмницата, и тутакси отвориха се всичките врата, и на всичките оковите се развързаха.

²⁷ И като се събуди стражарът и виде отворени вратата на тъмницата, измъкна нож и щеше да се убие, понеже мислеше че са избегнали запрените.

²⁸ Но Павел извика с висок глас и рече: Недей струва никое зло на себе си; защото всинца сме тука.

²⁹ И поиска стражарът свещи, вскочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

³⁰ и изведе ги вън и рече: Господа, що требва да сторя за да се спася?

³¹ А те рекоха: Повервай в Господа Исуса Христа, и ще се спасиш ти и домът ти.

³² И говориха словото Господне нему и на всичките които беха в дома му.

³³ И взе ги в този истия час през нощта та им изми раните; и без забава кръсти се той и своите му всички.

³⁴ И като ги заведе в къщата си сложи им трапеза; и зарадва се със всичкия си дом защото поверва в Бога.

³⁵ И когато се разсъмна войводите проводиха паличниците да рекат: Пусни онези человеци.

³⁶ И стражарът извести тези думи на Павла, че: Войводите проводиха да ви пуснем; и тъй, сега излезте и идете си с миром.

³⁷ Но Павел им рече: Като ни биха пред народа без да ни съдят, нас които сме Римляни, хвърлиха ни в тъмница, и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те да дойдат и да ни изведат.

³⁸ И паличниците възвестиха тези думи на войводите; а те като чуха че били Римляни, убояха се;

³⁹ и дойдоха та ги умолиха, и като ги изведоха молеха им се да излезат из града.

⁴⁰ А те като излезоха из тъмницата отидоха у Лидини, и като видеха братята утешиха ги, и от там тръгнаха.