Hebreus 2

¹ За това, ние сме длъжни да внимаваме повече на това което сме чули, да го не изгубим некога.

² Защото, ако че реченото от ангелите слово стана твърдо, и всеко престъпление и непослушание получи праведна заплата,

³ то ние как щем избегна ако оставим в нерадение едно толкоз големо спасение? което, като начна да се говори от Господа, потвърди се нам чрез тези които беха го чули;

⁴ като свидетелствуваше наедно и Бог със знамения и чудеса, и с различни сили, и с раздавания на Духа Светаго, по волята си.

⁵ Защото не покори на ангелите бъдещата вселенна за която говорим;

⁶ но свидетелствува некой негде си и рече: «Що е человек, та го помниш или син человечески, та го посещаваш?

⁷ Направил си го малко нещо по-долен от ангелите: със слава и почест си го венчал, и поставил си го над делата на твоите ръце:

⁸ всичко си покорил под нозете му.» А когато му покори всичко, не остави нищо непокорено нему; но сега не виждаме още да е всичко покорено нему.

⁹ А видим Исуса, който е направен малко нещо по-долен от ангелите, че за постраждането на смъртта е венчан със слава и чест, да би с Божията благодат вкусил смърт за всекиго человека.

¹⁰ Защото подобаваше на тогоз зарад когото е всичко, и чрез когото е всичко станало, като привожда в слава много синове, чрез страданията да направи съвършен началника на техното спасение.

¹¹ Понеже и освещаващият и освещаемите всички са от едного; за която причина не се срамува да ги нарича братя,

¹² защото казва: «Ще възвестя името ти на моите братя: всред църквата ще ти възпея славословие;»

¹³ и пак: «Аз ще имам надеждата си на него;» и пак: «Ето аз и децата които ми е дал Бог.»

¹⁴ И тъй, понеже децата участвуват в плът и кръв, и той такожде взе участие в истото за да унищожи чрез смъртта тогози който има държавата на смъртта, сиреч дявола,

¹⁵ и да избави тези които поради страха на смъртта през всичкия си живот беха подчинени на робство.

¹⁶ Защото известно че не прие да помага на ангелите, но прие да помага на семето Авраамово.

¹⁷ За това, требваше да се уподоби по всичко на братята, да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение КЪ Бога, за да направи умилостивение за греховете на народа.

¹⁸ Понеже в това което пострада и сам изкушен биде може и на искушаемите да помогне.