João 8

¹ А Исус отиде на гората Елеонска.

² И на заранта дойде пак в храма; и всичкият народ идеше при него; и седна та ги учеше.

³ И доведоха книжниците и Фарисеите при него една жена хваната в прелюбодейство, и, като я поставиха на сред,

⁴ казват му: Учителю, тая жена бе хваната в самото дело като прелюбодействуваше.

⁵ А в закона Моисей повеле нам, които са таквиз с камъни да ги убиваме; а ти що казваш?

⁶ И това казваха да го изкушават, за да имат да го обвиняват. А Исус се наведе долу и пишеше с пръст на земята.

⁷ И като постоянствуваха да го питат, изправи се и рече им: Който от вас е безгрешен, той пръв да хвърли камик на нея.

⁸ И пак се наведе долу и пишеше на земята.

⁹ А те като чуха това, и от съвест изобличавани, излезваха си един по един, като начнаха от старите до най-сетните; и остана Исус сам си и жената стоеща насред.

¹⁰ И когато се изправи Исус, и не виде никого освен жената, рече й: Жено, де са онези които те обвиняваха? Не те ли осъди никой?

¹¹ И тя рече: Никой, Господи. И Исус й рече: Нито аз те осъждам: иди си, и от сега не съгрешавай вече.

¹² И пак говореше Исус народу и казваше: Аз съм виделина на света: който ме следва нема да ходи в тъмнина, но ще има виделината на живота.

¹³ А Фарисеите му рекоха: Ти сам си за себе си свидетелствуваш: твоето свидетелство не е истинско.

¹⁴ Отговори Исус и рече им: Ако и да свидетелствувам аз сам за себе си, свидетелството ми е истинно; защото зная от де съм дошел и къде отивам; а вие не знаете от къде ида и на къде отхождам.

¹⁵ Вие съдите плътски: аз не съдя никого.

¹⁶ Но ако и да съдя, моята съдба е истинска; защото не съм сам, но аз и Отец който ме е пратил.

¹⁷ А и във вашия закон е писано че на двама человека свидетелството е истинно.

¹⁸ Аз съм който свидетелствувам за себе си, и Отец ми който ме е проводил свидетелствува за мене.

¹⁹ Тогаз му казваха: Де е твоят Отец? Отговори Исус: Нито мене знаете нито Отца ми: ако бихте знаели мене щехте да знаете и Отца ми.

²⁰ Тези думи изговори Исус в съкровищницата когато поучаваше в храма; и никой го не хвана, защото не беше му още дошел часът.

²¹ И пак им рече Исус: Аз отхождам; и ще ме търсите, и ще умрете в греха си. Дето отивам аз, вие не можете да дойдете.

²² А Юдеите казаха: Да не ще да се убие, и за това казва: Дето отхождам аз, вие не можете да дойдете?

²³ И рече им: Вие сте от тия които са долу, аз съм от ония които са горе. Вие сте от този свет; аз не съм от този свет.

²⁴ За това ви рекох че в греховете си ще умрете; защото, ако не повервате че съм аз, в греховете си ще умрете.

²⁵ А те му казваха: Ти кой си? И рече им Исус: Аз съм това което от начало ви казвам.

²⁶ Много имам да говоря и да съдя за вас; но този който ме е проводил истински е; и аз което съм чул от него това казвам на света.

²⁷ Не разумеха че им говореше за Отца.

²⁸ Тогаз им рече Исус: Кога въздигнете Сина Человеческаго, тогаз щете позна че съм аз, и от самосебе си нищо не правя, но както ме е научил Отец ми това говоря.

²⁹ И този който ме е проводил с мене е: не ме е оставил Отец самичък; защото аз правя всекога що е нему угодно.

³⁰ Това като говореше, мнозина поверваха в него.

³¹ И казваше Исус на повервалите в него Юдеи: Ако вие устоите в моята дума наистина сте мои ученици.

³² и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.

³³ Отговориха му: Семе Авраамово сме, и никога никому раби не сме ставали: как казваш ти: Свободни ще бъдете?

³⁴ Отговори им Исус: Истина, истина ви казвам: Всеки който прави грех раб е на греха.

³⁵ И рабът не остава вечно в къщата; а синът вечно пребъдва.

³⁶ И тъй ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

³⁷ Зная че сте семе Авраамово; но искате да ме убиете, защото моята дума във вас се не вмещава.

³⁸ Аз говоря това което съм видел у Отца си; и вие такожде правите това което сте видели от отца си.

³⁹ Отговориха и рекоха му: Отец наш е Авраам. Казва им Исус. Ако бехте чада Авраамови, делата Авраамови бихте правили.

⁴⁰ А сега искате да ме убиете, мене, человека който ви говорих истината която чух от Бога; това Авраам не е сторил.

⁴¹ Вие правите делата бащини си. А те му рекоха: Ние не сме родени от блуд: едного Отца имаме, Бога.

⁴² Рече им Исус: Ако беше ви Бог Отец, то вие любили бихте мене, защото аз от Бога излезох и дойдох; понеже не съм дошел от самосебе си, но той ме проводи.

⁴³ Защо не разумевате говоренето? Защото не можете да слушате моето слово.

⁴⁴ Вие сте от баща дявола, и похотите бащини си искате да правите. Той беше от край человекоубийца, и не устоя в истината; защото истина в него нема. Когато говори лъжата, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща.

⁴⁵ А пак аз защото казвам истината, не ме вервате.

⁴⁶ Кой от вас ме изобличава за грех? Ако ли говоря истина, защо вие ме не вервате?

⁴⁷ Който е от Бога Божиите думи слуша: вие за това не слушате защото от Бога не сте.

⁴⁸ На това отговориха Юдеите и рекоха му: Не казваме ли ние право че ти си Самарянин и имаш бес?

⁴⁹ Отговори Исус: Немам аз бес; но почитам Отца си, а вие ме безчестите.

⁵⁰ И аз не търся моята слава: има кой да я търси и да съди.

⁵¹ Истина, истина ви казвам: Ако упази некой моето слово нема да види смърт до века.

⁵² Тогаз му рекоха Юдеите: Сега разбрахме че имаш бес. Авраам умре, и пророците, и ти казваш: Ако упази некой словото ми смърт нема да вкуси.

⁵³ Ти по-голем ли си от отца ни Авраама който умре? И пророците умреха: ти на какъв се правиш?

⁵⁴ Отговори Исус: Ако славя аз сам себе си славата ми е нищо: Баща ми е който ме слави, за когото вие казвате че е Бог ваш;

⁵⁵ и не сте го познали, но аз го познавам: и ако река че не го познавам ще бъда подобен вам лъжец; но аз го познавам и думата му държа.

⁵⁶ Баща ви Авраам рад би бил да види моя ден; и виде и възрадва се.

⁵⁷ Рекоха му Юдеите: Петдесет години немаш още, и Авраам ли си видел?

⁵⁸ Рече им Исус: Истина, истина ви казвам: преди да бъде Авраам, аз съм.

⁵⁹ Тогаз взеха камене да хвърлят върх него; но Исус се скри и излезе от храма, и мина през сред тех, и така си отиде.