Lucas 4

¹ А Исус пълен с Духа Светаго върна се от Иордан, и отведен биде Духом в пустинята;

² и там беше четиридесет дни изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни;: и като се изминаха те, напокон огладне.

³ И рече му дяволът: Ако си Син Божий, речи на този камик да стане хлеб.

⁴ И отвеща му Исус и рече: Писано е, че «не само с хлеб ще живее человек, но с всеко слово Божие.»

⁵ И като го възведе дяволът на една планина висока, показа му всичките царства на вселенната в една минута време.

⁶ И рече му дяволът: Тебе ще дам всичката тази власт и славата им; защото е мене предадена, и давам я комуто ща.

⁷ И тъй, ако се поклониш ти пред мене, твое ще бъде всичко това.

⁸ И отговори му Исус и рече: Махни се от мене, Сатано; защото е писано: «Господу Богу твоему да се поклониш, и само нему да послужиш.»

⁹ И заведе го в Ерусалим, и постави го на крилото на храма, и рече му: Ако си Син Божий, хвърли се от тука долу;

¹⁰ защото е писано: «На ангелите си ще заповеда за тебе да те упазят,

¹¹ и на ръце ще те подигат за да не препънеш о камик ногата си.»

¹² И отговори Исус и рече му: Речено е: «Да не изкусиш Господа Бога твоего.»

¹³ И като свърши всеко изкушение дяволът, отстъпи от него до време.

¹⁴ А Исус със силата на Духа върна се в Галилея; и слух излезе за него по всичката околност.

¹⁵ И той поучаваше по съборищата им, и се прославяваше от всичките.

¹⁶ И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и влезе по обичая си в съборището съботен ден, и стана да чете.

¹⁷ И подадоха му книгата на пророка Исая; и като разгърна книгата, намери това место, дето бе писано:

¹⁸ «Дух Господен е на мене, защото ме помаза да благовествувам на сиромасите; проводи ме да изцеля съкрушените сърдцем, да проповедам на пленниците освобождение и на слепите прогледване, да пусна угнетените в свобода,

¹⁹ да проповедам благоприятната Господня година.

²⁰ И като сгъна книгата, даде я на слугата и седна, а очите на всичките в съборището бяха се взрели в него.

²¹ И начна да им говори: Днес се изпълни това писание във вашите уши.

²² И всички му засвидетелствуваха и чудеха се за думите на благодатта що излезваха из устата му и думаха: Не е ли този синът Иосифов?

²³ И рече им: Без друго ще ми кажете тази притча: Лекарю, изцери се сам си; което сме чули че е станало в Капернаум, стори и тука в отечеството си.

²⁴ И пак рече: Истина ви казвам че никой пророк не е приет в отечеството си.

²⁵ И наистина ви говоря, много вдовици беха в Израиля във времето на Илия когато се затвори небето за три години и шест месеца, в което време стана глад голем по всичката земя;

²⁶ и ни при една от тех не бе проводен Илия, тъкмо в Сарепта Сидонска при една вдовица жена.

²⁷ И мнозина прокажени имаше във времето на Елисея пророка в Израил; и никой от тех не бе очистен, тъкмо Нееман Сирианинът.

²⁸ Това като чуха тези които беха в съборището всички се изпълниха с ярост,

²⁹ и станаха та го изкараха вън из града и заведоха го при краят на ръта на който градът им беше съграден, за да го низринат.

³⁰ Но той мина изпомежду им и отиваше си.

³¹ И слезе в Капернаум, град Галилейски; и поучаваше ги в съботните дни.

³² И удивяваха се за учението му, защото неговото слово беше с власт.

³³ И в съборището имаше един человек, който имаше дух на нечист бес; и извика с глас голем,

³⁴ и казваше: Остави! що имаш ти с нас, Исусе Назарянине? Дошел си да ни погубиш ли? Зная те кой си, Светий Божий.

³⁵ И запрети му Исус и рече: Млъкни, и излез из него. И бесът го тръшна насред и излезе из него без да го повреди никак.

³⁶ И смаяха се всички, и разговаряха се помежду си и думаха: Що е това слово че той със власт и сила повелява на нечистите духове, и излезват?

³⁷ И разнесе се слух за него по всичките околни места.

³⁸ И като стана от съборището влезе в дома Симонов; и тъщата Симонова беше я хванала огница, и молиха го за нея.

³⁹ И той застана над нея и запрети на огницата; и остави я; и тоз час стана тя и слугуваше им.

⁴⁰ И когато залезваше слънцето, всички които имаха болнави от всекакви болести, доведоха ги при него; а той като възложи ръце на всекого едного от тех, изцели ги.

⁴¹ От мнозина още и бесове изхождаха с кресък, и казваха: Ти си Христос Син Божий. И запрещаваше им и ги не оставяше да говорят, понеже го познаваха че е Христос.

⁴² И като стана ден, излезе и отиде в пусто место; и народът го диреше, и дойдоха при него, и задържаваха го да си не иде от тех.

⁴³ А той им рече: Че и в другите градове требва да благовестя царството Божие; понеже на това съм проводен.

⁴⁴ И проповедваше в съборищата Галилейски.