Mateus 9

¹ И той влезе в ладията и премина, та дойде в своят си град.

² И ето, донесоха му едного разслабен, сложен на постелка; и като виде Исус техната вера, рече разслабленому: Дързай синко, прощават ти се греховете ти.

³ И ето, некои от книжниците рекоха в себе си: Той богохулствува.

⁴ А Исус като виде помислите им рече: Защо мислите вие зло в сърцата си?

⁵ Защото кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете ти, или да река: Стани и ходи?

⁶ Но за да познаете че Син человеческий има на земята власт да прощава грехове, (тогава казва разслабленому: ) Стани, вдигни постелката си, и иди у дома си.

⁷ И той стана и отиде у дома си.

⁸ Това като видеха народите почудиха се, и прославиха Бога, който бе дал таквази власт на человеците.

⁹ И като минуваше Исус от там, виде едного человека че седеше на митарницата, Матей на име, и рече му: Дойди след мене; и той стана и отиде след него.

¹⁰ И когато бе седнал на трапезата в къщи, ето, мнозина митари и грешници дойдоха и насядаха с Исус и с учениците негови.

¹¹ И фарисеите, като видеха това, рекоха на учениците му: Защо вашият учител с митарите и грешниците наедно яде и пие?

¹² А Исус като чу това, рече им: Здравите немат нужда от лекар, но болните.

¹³ Идете още и научете се що е: Милост искам, а не жертва; защото не дойдох да призова праведните, но грешните на покаяние.

¹⁴ Тогаз идват при него учениците Иоанови, и казват му: Защо ние и Фарисеите постим много, а твоите ученици не постят?

¹⁵ И рече им Исус: Могат ли сватбарите да тъжат докато е с тех младоженикът? Ще дойдат обаче дни, кога се отнеме от тех младоженикът, и тогаз ще постят.

¹⁶ И никой не кърпи ветха дреха с небелен плат; защото това което ще се тури да запълни, отдира от дрехата, и съдраното става лошо.

¹⁷ Нито наливат ново вино в ветхи мехове; а инак, разпукват се меховете, и виното се излива, и меховете се развалят; но наливат ново вино в нови мехове, и едното и другото се увардят.

¹⁸ Това когато говореше тем, ето, началник некой си дойде, та му се кланяше и казваше: Дъщеря ми до сега е умрела; но дойди и тури ръката си на нея, и ще оживее.

¹⁹ И стана, та отиде след него Исус, и учениците му.

²⁰ И ето, жена която страдаше от кръвотечение дванадесет години, пристъпи из отзад, и допре се до полата на дрехата му.

²¹ Защото думаше си: Ако се допра само до дрехата му ще оздравея.

²² А Исус като се обърна та я виде, рече: Дързай дъще; вярата твоя изцели те. И от онзи час оздраве жената.

²³ И когато дойде Исус в къщата началникова, и виде свирачите и народът в смущение,

²⁴ Рече им: Идете си; защото момичето не е умрело, но спи. И присмиваха му се.

²⁵ А като изпъдиха народа, влезе Исус, хвана я за ръката; и момичето стана.

²⁶ И разчу се това по всичката онази земя.

²⁷ И когато си отиваше Исус от там, вървеха след него двама слепи, които викаха и казваха: Помилвай ни, Сине Давидов.

²⁸ И щом влезе в къщи, пристъпиха слепите при него, и казва им Исус: Вервате ли че мога да сторя това? Казват му: Ей, Господи.

²⁹ Тогаз се прикосна до очите им, и каза: Да бъде вам по верата ваша.

³⁰ И отвориха им се очите. И запрети им Исус строго и рече: Гледайте, да не узнае това никой.

³¹ А те като излезоха, прославиха го по всичката онази земя.

³² И когато те излезваха, ето, доведоха му един человек нем и беснуем.

³³ И след изпъждането на беса, проговори немият; и почудиха се народите и думаха: Никога не се е видело таквоз нещо в Израил.

³⁴ А Фарисеите казваха: Чрез началникът бесовски изгонва бесовете.

³⁵ И обхождаше Исус всичките градове и села, та поучаваше в съборищата им, и проповедваше благовестието на царството; и изцеляваше всека болест и всека немощ в народа.

³⁶ И като виде множеството на народът, смили се за тях, защото беха изнемощели и пръснати, като овци, които немат пастир.

³⁷ Тогаз рече на учениците си: Жетвата е много, а работниците малко;

³⁸ за това молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата си.