Romanos 4

¹ И тъй, що има да речем че е намерил Авраам нашият отец по плъти?

² Защото ако се е оправдал Авраам от делата, има с що да се хвали, но не пред Бога.

³ Понеже що казва писанието? «И поверва Авраам в Бога, и то му се вмени за правда.»

⁴ А на тогоз който работи, заплатата му не се вменява като благодат, но като дълг;

⁵ а на тогоз който не работи а верва в тогоз който оправдава нечестивия, неговата вера му се вменява за правда.

⁶ Както и Давид казва блаженството на человека комуто Бог вменява правда без дела:

⁷ «Блажени тези на които беззаконията се простиха, и на които греховете се прикриха.

⁸ Блажен человек този комуто Господ нема да вмени грех.»

⁹ И тъй, това блаженство за обрезаните ли бива, или и за необрезаните? защото казваме че на Авраама верата му се вмени за правда.

¹⁰ А как му се вмени? когато беше в обрезване ли, или в необрезване? Не в обрезване, но в необрезване.

¹¹ И прие белегът на обрезването като печат на правдата чрез верата която имаше като беше необрезан, да бъде той отец на всичките верващи когато са в необрезване, за да се вмени правдата и на тех;

¹² и отец на обрезването, не тъкмо на обрезаните, но и на тези които ходят в стъпките на верата на отца нашего Авраама когато бе в необрезване.

¹³ Понеже обещанието КЪ Авраама или КЪ неговото семе, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закона, но чрез правдата на верата.

¹⁴ Защото ако са наследници тези които са от закона, то верата е осуетена и обещанието е унищожено;

¹⁵ понеже законът докарва гнев; защото дето нема закон там нема нито престъпление.

¹⁶ За това наследието е от верата, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е здраво на всичкото семе, не току на това което е от закона, но и на това което е от верата на Авраама, който е на всинца ни отец,

¹⁷ (както е писано: «Поставих те отец на много народи,») пред Бога в когото поверва, и който съживява мъртвите, и нарича което не съществува като че съществува.

¹⁸ Той без причина за надежда поверва в надежда че ще бъде отец на много народи, по реченото: «Така многобройно ще бъде твоето семе.»

¹⁹ И без да ослабне във верата не сматряше че телото му е вече замъртвело като бе почти столетен, нито мъртвостта на Саррината утроба;

²⁰ нито си тури омисъл с неверие за Божието обещание, но утвърди се във верата, и даде Богу слава,

²¹ уверен че това което обеща Бог, силен е и да го изпълни.

²² За това му се и вмени за правда.

²³ Това пък, че му се вмени за правда, не се написа тъкмо за едного него,

²⁴ но и за нас, на които ще се вменява като верваме в тогози който е възкресил от мъртвите Исуса Господа нашего,

²⁵ който бе предаден за прегрешенията ни и възкръсна за оправданието ни.