Tiago 1

¹ Яков, раб на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте племена които са в разсеяние, поздравление.

² Всека радост имайте, братие мои, когато впадате в различни изкушения;

³ понеже знаете че изпитанието на вашата вера произвожда търпение.

⁴ А търпението да има дело съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

⁵ Ако ли някои от вас е оскуден от мъдрост, да проси от Бога който дава богато на всички и не укорява, и ще му се даде.

⁶ Но да проси с вера, без да се съмнева никак; защото който се съмнева подобен е на морски вълни които се карат и разблъскват от ветровете.

⁷ И такъв человек да не мисли че ще приеме нещо от Господа.

⁸ Человек двоеумен непостоян е във всичките си пътища.

⁹ Който брат е от по-долно състояние да се хвали в своето си възвишаване,

¹⁰ а богатите, в смиряването си, понеже като цвет на трева ще прецъвти.

¹¹ Защото изгрея слънцето с пека, и изсуши тревата, и цветът й слете, и хубостта на лицето й погина; така и богатият ще повехне в пътищата си.

¹² Блажен онзи человек който претърпева изкушение; защото, като премине изпитът, ще приеме венеца на живота който обеща Господ на онези които го любят.

¹³ Никой изкушаем да не казва че: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, и той никого не изкушава;

¹⁴ а всеки се изкушава като се завлича и подлъгва от собствената си похот.

¹⁵ Похотта после като зачне ражда грех, а грехът като се извърши ражда смърт.

¹⁶ Не се заблуждавайте, любезни мои братие.

¹⁷ Всеко добро даване, и всека съвършена дарба от горе е, и слезва от Отца на светлините в когото нема изменение или сенка на променяване.

¹⁸ От собствената си воля родил ни е със словото на истината, да бъдем ние некакъв си начатък на неговите създания.

¹⁹ И тъй, любезни мои братие, да бъде всеки человек бърз на чуене, а муден на говорене, и муден на гнев;

²⁰ защото гневът на человека не върши Божията правда.

²¹ За това, отхвърлете всека нечистота и множеството злоба, и приемете с кротост всаденото слово което може да спаси душите ви.

²² Бивайте и творители на словото, а не само слушатели да лъжете себе си.

²³ Защото ако бъде некой слушател на словото, а не творител, той прилича на человек който гледа природното си лице в огледало:

²⁴ защото огледа се, и отиде, и завчас забрави какъв бе.

²⁵ Но който вникне в съвършения закон на свободата, и пребъде в него, той ще бъде блажен в делата си.

²⁶ Ако някой от вас мисли че е благочестив, и не обуздава езика си, но лъже сърдцето си, суетно е неговото благочестие.

²⁷ Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледва сирачетата и вдовиците в утеснението им, и да пази себе си неосквернен от света.