Hebreus 12

¹ Затова и ние, като сме заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас поприще,

² като гледаме на Иисус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, който заради предстоящата Му радост издържа кръста, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.

³ Защото размислете за Този, който издържа такава враждебност против Себе Си от грешниците, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни.

⁴ Не сте се съпротивили още до кръв в борбата си против греха

⁵ и сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: ?Сине мой, не презирай наказанието на Господа и не отслабвай, когато те изобличава Той,

⁶ защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема.“

⁷ Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове, защото кой е този син, когото баща му не наказва?

⁸ Но ако сте без наказание, в което всички участват, тогава сте незаконородени деца, а не синове.

⁹ Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и ние сме ги почитали; не трябва ли много повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеем?

¹⁰ Защото те са ни наказвали за кратко време, както са смятали за добре; а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.

¹¹ Нито едно наказание не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез него.

¹² Затова ?укрепете немощните ръце и отслабналите колена“

¹³ и направете за краката си прави пътища, за да не се отклони куцото, а да се изцели.

¹⁴ Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа,

¹⁵ като внимавате да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, така че мнозина да се осквернят от него;

¹⁶ да не би някой да е блудник или безбожник, като Исав, който за едно ястие продаде първородството си,

¹⁷ понеже знаете, че даже когато искаше след това да наследи благословението, той беше отхвърлен, защото не намери място за покаяние, въпреки че го потърси със сълзи.

¹⁸ Защото вие не сте пристъпили до осезаема планина и която е пламнала в огън, нито до тъмнина, мрак и буря,

¹⁹ нито сте чули звук на тръба и глас на думи – такъв, че онези, които го чуха, се помолиха да не им се говори повече нито дума,

²⁰ защото не можеха да издържат онова, което им се заповядваше: ?Даже животно, ако се допре до планината, да се убие с камъни“,

²¹ и гледката беше толкова страшна, че Мойсей каза: ?Много съм уплашен и разтреперен“ –

²² а пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди ангели, при празнично събрание

²³ и при събранието на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници,

²⁴ при Иисус, Посредника на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добре от тази на Авел.

²⁵ Внимавайте да не отхвърлите Този, който говори; защото, ако не избегнаха наказанието онези, които отхвърлиха този, който ги предупреждаваше на земята, колко повече не ще избегнем ние, ако се отвърнем от Онзи, който предупреждава от небесата,

²⁶ чийто глас разтърси тогава земята! Но сега Той обеща, като каза: ?Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.“

²⁷ А това ?още веднъж“ означава премахването на онези неща, които могат да се разклатят, тоест направените неща, за да останат тези, които не могат да се разклатят.

²⁸ Затова, понеже приемаме непоклатимо царство, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание;

²⁹ защото и нашият Бог е огън пояждащ.