Bíblia BULVEREN
Lucas 9
1 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички демони и да изцеляват болести.
2 И ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.
3 И им каза: Не вземайте нищо за из път – нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито да имате по две ризи.
4 И в която къща влезете, там отсядайте и оттам тръгвайте на път.
5 И ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, отърсете и праха от краката си за свидетелство против тях.
6 И те тръгнаха и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде.
7 А четверовластникът Ирод чу за всичко, което беше извършено от Него и беше в недоумение; защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите;
8 други пък – че Илия се е явил; а други – че един от старовременните пророци е възкръснал.
9 И Ирод каза: Йоан аз обезглавих. А кой е Този, за когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.
10 И като се върнаха апостолите, разказаха на Иисус всичко, което бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме (в уединено място) до един град, наречен Витсаида.
11 А множествата, като разбраха това, Го последваха; и Той ги прие с готовност и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление.
12 И когато денят започна да отминава, дванадесетте се приближиха и Му казаха: Разпусни множествата, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място.
13 Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те казаха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен ако отидем и купим храна за целия този народ.
14 Защото имаше около пет хиляди мъже. И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.
15 Те направиха така и накараха всички да насядат.
16 А Той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и ги благослови; и като ги разчупи, даде на учениците да сложат пред множеството.
17 И ядоха и всички се наситиха; и вдигнаха къшеите, които им останаха – дванадесет коша.
18 И когато Той се молеше насаме и учениците бяха с Него, ги попита, казвайки: Какво казва множеството, кой съм Аз?
19 А те в отговор казаха: Едни казват, че си Йоан Кръстител; други – Илия; трети пък – че един от старовременните пророци е възкръснал.
20 Тогава им каза: А вие какво казвате, кой съм Аз? Петър в отговор каза: Божият Христос.
21 А Той ги предупреди и им заповяда да не казват на никого, като каза:
22 Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен.
23 Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.
24 Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мен, той ще го спаси.
25 Понеже какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?
26 Защото, ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата Си и в славата на Отца и на светите ангели.
27 А казвам ви наистина: има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство.
28 И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се моли.
29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана бяло и блестящо.
30 И ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Мойсей и Илия,
31 които се явиха в слава и говореха за Неговата смърт, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.
32 А Петър и онези, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33 И когато те се разделиха с Него, Петър каза на Иисус: Наставниче, добре е да сме тук; и нека направим три шатри: една за Теб, една за Мойсей и една за Илия – без да знае какво говори.
34 И докато казваше това, дойде облак и ги засени; и учениците се уплашиха, като влязоха в облака.
35 И от облака дойде глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте.
36 И когато гласът престана, Иисус се намери сам. И те замълчаха и в онези дни не казваха на никого нищо от това, което бяха видели.
37 И на следващия ден, когато слязоха от планината, Го срещна голямо множество.
38 И ето, един човек от множеството извика и каза: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено дете.
39 И ето, хваща го дух и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едва го напуска.
40 Помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.
41 Иисус в отговор каза: О, роде невярващ и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.
42 И още докато идваше, демонът го тръшна и сгърчи силно; а Иисус смъмри нечистия дух, изцели момчето и го върна на баща му.
43 И всички се чудеха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той каза на учениците Си:
44 Вложете в ушите си тези думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.
45 Но те не разбраха тази дума, тя беше скрита от тях, за да не я разберат; а се бояха да Го попитат за тази дума.
46 И между тях се повдигна спор – кой от тях ще бъде по-голям.
47 А Иисус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си и им каза:
48 Който приеме това дете в Мое Име, Мен приема; и който приеме Мен, приема Този, който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.
49 А Йоан заговори и каза: Наставниче, видяхме един човек да изгонва демони в Твое Име и му забранихме, защото не следва с нас.
50 А Иисус му каза: Не забранявайте, защото, който не е против вас, е откъм вас.
51 И когато се навършиха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си по пътя за Ерусалим.
52 И изпрати пред Себе Си вестители, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.
53 Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.
54 Когато учениците Му Яков и Йоан видяха това, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби, (както стори и Илия)?
55 А Той се обърна и ги смъмри, (и каза: Вие не знаете на какъв дух сте; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, а да спаси).
56 И отидоха в друго село.
57 А като вървяха по пътя, един човек Му каза: Господи, ще Те следвам, където и да идеш!
58 Иисус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони.
59 А на друг каза: Следвай Ме. А той каза: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.
60 Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти иди и разгласявай Божието царство.
61 Каза и друг: Ще Те следвам, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.
62 А Иисус му каза: Никой, който е сложил ръката си на плуга и гледа назад, не е годен за Божието царство.
