Tiago 2

¹ Братя мои, да не държите вярата на Иисус Христос, нашия Господ на славата, с пристрастие.

² Защото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи и влезе и бедняк с мръсни дрехи,

³ и вие погледнете с почит към онзи, който е с хубавите дрехи, и му кажете: Ти седни тук, на добро място; а на бедняка кажете: Ти стой там; или: Седни тук, при краката ми;

⁴ не правите ли различия помежду си и не ставате ли пристрастни съдии?

⁵ Слушайте, възлюбени мои братя! Не избра ли Бог бедните на този свят да бъдат богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тези, които Го любят?

⁶ А вие презряхте бедняка. Нали богатите ви угнетяват и нали те ви влачат по съдилищата?

⁷ Нали те хулят почтеното име, с което вие се наричате?

⁸ Обаче ако изпълнявате царския закон според писанието: „Да любиш ближния си като себе си“, добре правите.

⁹ Но ако гледате на лице, грях правите и се осъждате от закона като престъпници.

¹⁰ Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.

¹¹ Защото Онзи, който е казал: „Не прелюбодействай“, е казал също и: „Не убивай“; така че, ако не прелюбодействаш, а пък убиваш, ти си станал престъпник на закона.

¹² Така говорете и така постъпвайте, като хора, които ще бъдат съдени по закона на свободата.

¹³ Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.

¹⁴ Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли вярата му да го спаси?

¹⁵ Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна

¹⁶ и някой от вас им каже: Идете си с мир, стоплете се и се нахранете! — а не им дадете потребното за тялото, каква полза?

¹⁷ Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

¹⁸ Но някой ще каже: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела. Ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела!

¹⁹ Ти вярваш, че Бог е един. Добре правиш — и демоните вярват и треперят.

²⁰ Обаче искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вярата без дела е мъртва?

²¹ Авраам, нашият баща, не се ли оправда чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника?

²² Ти виждаш, че вярата действаше заедно с неговите дела и че чрез делата вярата стана съвършена.

²³ И се изпълни писанието, което казва: „Авраам повярва в Бога и това му се счете за правда“, и беше наречен „Божи приятел“.

²⁴ Виждате, че човек се оправдава чрез дела, а не само чрез вяра.

²⁵ Така също и блудницата Раав не се ли оправда чрез дела, като прие пратениците и ги изпрати по друг път?

²⁶ Защото, както тялото без духа е мъртво, така и вярата без дела е мъртва.