Marcos 5

¹ минаха отвъд морето, в страната Гадаринска.

² И щом излезе из ладията, тоз час го срещна един человек от гробищата, с дух нечист,

³ който имаше жилището си в гробищата, и никой не можеше да го върже нито с вериги;

⁴ защото много пъти беха го вързали с окови и с вериги, и покъсал бе веригите, и оковите бе строшил; и никой не беше в сила да го укроти.

⁵ И винаги, ноще и дене, беше по горите и в гробищата, и викаше и изпресичаше себе си с камене.

⁶ А като виде Исуса от далеч, притече и поклони му се,

⁷ и извика с глас голем и рече: Що имаш ти с мене, Исусе, Сине на Бога вишнаго? Заклевам те в Бога, недей ме мъчи.

⁸ (Защото му казваше: Излез из человека, душе нечисти.)

⁹ И попита го: Как ти е името? И отговори и рече: Легеон ми е името; защото сме мнозина.

¹⁰ И моли му се много, да ги не отпраща навън от тази земя.

¹¹ А там при гората имаше стадо големо от свине та пасеше;

¹² И помолиха му се всичките бесове и казваха: Проводи ни в свинете, да влезем в тех;

¹³ И Исус тутакси даде им воля. И излезнаха нечистите духове та влезоха в свинете; и устръми се стадото през стръмнината в морето, (те беха до две хиляди,) и се издавиха в морето.

¹⁴ А онези които пасяха свинете побегнаха та известиха в града и селата. И жителите излезоха да видят какво е станало.

¹⁵ И идват при Исуса, и виждат бесният в когото беше легеонът че седи и облечен и смислен; и убояха се.

¹⁶ И приказаха им онези които видеха, как бе работата на бесния, и за свинете.

¹⁷ И начнаха да му се молят да си отиде от техните предели.

¹⁸ И когато влезе в ладията, молеше му се този що бе от напред бесен да бъде с него заедно.

¹⁹ Исус обаче му не допусна, но казва му: Иди си у дома си при домашните си, и извести им това, що ти стори Господ и те помилва.

²⁰ И тръгна, и начена да проповедва в Декапол това що му стори Исус; и всичките се чудеха.

²¹ И като премина пак Исус в ладията отвъде, събра се при него народ много; и той беше край морето.

²² И ето, идва един от началниците на съборището, на име Яир, и като го виде, падна на нозете му;

²³ И молеше му се много и казваше: Дъщеря ми душа бере; да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да се избави и ще живее.

²⁴ И отиде с него; и следваха го народ много, и притискаха го.

²⁵ И една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години,

²⁶ и от много лекари беше много пострадала, още беше издала и всичкото си имане, без да види никаква полза, но повече на зле бе пристигнала,

²⁷ като чу за Исуса, дойде между народа из отзад, и допре се до дрехата му.

²⁸ защото казваше: Ако се допра само до дрехата му, ще изцелея.

²⁹ И на часа пресекна се течението на кръвта й, и усети в телото си че изцеле от болестта.

³⁰ И тутакси Исус като позна в себе си че излезе от него сила, обърна се КЪ народа и казваше: Кой се допре до дрехите ми?

³¹ И казваха учениците му: Видиш народът че те притиска и казваш: Кой се допре до мене?

³² И обзираше се да види тази която бе сторила това.

³³ А жената уплашена и разтреперана, като знаеше това което стана с нея, дойде и припадна му, и каза му всичката истина.

³⁴ А той й рече: Дъщи, твоята вера те изцели: иди си с миром, и здрава бъди от болестта си.

³⁵ Когато той още говореше, идват от началника на съборището, и казват: Дъщеря ти умре; що задаваш вече труд на учителя?

³⁶ А Исус, щом чу думата която говореха, казва на началника на съборището: Не бой се, само вервай.

³⁷ И не остави никого да го придружи, тъкмо Петра и Якова и Иоана брата Яковов.

³⁸ И идва в дома на началника на съборището, и вижда мълва че плачеха и пищеха много.

³⁹ И като влезе казва им: Защо се мълвите и плачете? Детето не е умрело, но спи.

⁴⁰ И присмиваха му се. А той като изпъди всичките, взема на детето баща му и майка му и онези които беха с него, и влезва дето лежеше детето.

⁴¹ И като хвана детето за ръка, казва му: Талита, куми; което изтълкувано ще рече: Момиче, теб казвам: Стани.

⁴² И тутакси момичето стана и ходеше, защото беше на дванадесет години; и смаяха се твърде много.

⁴³ И много им заръча никой да не научи това; и рече да и дадат да яде.